Какво не обещаваме
Нотариусът не проверява превода
Допълнителната стъпка купува удостоверен подпис. За думите на страницата тя не купува нищо.
Какво ще прочетете в рекламите
„Нотариално заверен превод — гаранция за точността на текста.“
Три думи, от които втората и третата не си пасват — и това лесно се пропуска, защото изразът звучи като по-силен вариант на нещо съвсем истинско.
Какво прави нотариусът в действителност
Нотариусът удостоверява подписа: че пред него се е явил точно този човек и че подписът под превода е негов. Нито Гражданският процесуален кодекс, нито Законът за нотариусите го задължават да сверява превода с оригинала, а най-често той не владее езика на документа. „Нотариално заверен превод“ е разговорният израз за нотариално удостоверен подпис на преводача.
Действието е истинско и си струва парите там, където приемащият орган го иска. Онова, което покрива, е подпис. Всичко, което един нотариален печат твърди, е вярно за човека, държал химикалката, и мълчи за думите на страницата.
Защо това объркване се продава толкова лесно
Нотариално завереният превод изглежда по-официален и струва повече, а и двете са верни — затова не е изненада, че хората приемат допълнителните пари за допълнителна проверка.
Объркването е разбираемо, защото заверката изглежда по-официална и струва повече. Това, което допълнителната стъпка купува, е удостоверен подпис — и за чужд документ, който ще се ползва в България, тя е задължителна по чл. 21а, ал. 1 от Правилника за легализациите. Тя не купува нищо за думите. Ако нотариалният печат правеше един превод верен, точността на всеки документ в страната би зависела от човек, който не го е чел. Самият закон го признава: когато участващо в нотариалното производство лице не знае български, нотариусът си назначава преводач (чл. 582 от Гражданския процесуален кодекс). Не се предполага, че знае езика — предполага се, че знае кой отговаря за него.
Какво правим вместо това
Заверяваме, когато приемащият орган го иска, казваме какво точно се заверява и казваме, когато това са пари, които не Ви трябват. Нашата работа около заверката е обявена в ценоразписа; таксата на нотариуса е негова и се плаща на него. И понеже въпросът се задава всеки ден: нотариална заверка не се иска за всичко — иска се, когато документът е чужд и ще се ползва тук, а за български документ, който заминава навън, подписът се удостоверява от министерството, ако приемащата държава го изисква.
Ценоразписът показва нашата работа около заверката като отделен ред, вместо да я слепи в пакет, а таксата на нотариуса изобщо не минава през нас. И понеже това е въпрос за пари: заверка, която приемащият орган не иска, е разход, който не купува нищо — затова питаме за кой орган е документът, преди да я добавим.
Другите девет
Един аргумент в десет части. Всяка е изречение, което този занаят продава, и по-простото нещо, което е вярно вместо него.
Изпратете ни документа
Снимка стига, за да се даде цена, и ще чуете къде е проблемът — ако има такъв — преди някой да е започнал работа, а не след това.