Какво не обещаваме
Статут „заклет преводач“ не се дава от никого в България
Списъкът, на който се позовава това изречение, го няма от години, а самите думи нямат правно съдържание.
Какво ще прочетете в рекламите
„Заклет преводач, вписан в списъка на Министерството на външните работи.“
Това е изречението, което ще срещнете най-често, и е единственото в този списък, което почти сигурно вече сте прочели някъде другаде — може би точно докато сте търсили към кого да се обърнете. Затова тази страница е по-дълга от останалите.
Какво стои в действителност
Такъв списък няма: чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за легализациите бяха отменени от Върховния административен съд, в сила от 21 май 2019 г., и министерството спря да го поддържа. А самият израз „заклет преводач“ няма правно съдържание — през 2025 г. нормотворецът го заличи от действащ нормативен акт и написа на негово място „официален превод“, в сила от 1 октомври 2025 г.
Забележете какво точно твърди изречението: вписване. Не умение, не опит, не езикова двойка — вписване в списък, воден от държавен орган. Това е проверимо твърдение, и то е от онези, които се проверяват за минута.
Защо изречението се пише и днес
Тук е разликата между заблуда и грешка, и тя си заслужава да бъде казана на глас: това изречение някога е било вярно, а хората, които го пишат, най-често не са го измислили — заварили са го.
Процедура по заклеване в България не съществува. Това, което съществува, е декларация за отговорност с нотариално удостоверен подпис — едностранно изявление, не клетва и не статут. Самото изречение обаче е било вярно: до 1 март 2018 г. министерството наистина е възлагало преводи с договор на фирми, а до 2019 г. наистина е водило списък на преводачите. Хиляди страници са писани, докато това е било така, и оттогава се преписват — не от лошо намерение, а защото никой не пренаписва сайт заради съдебно решение. Днес същото изречение твърди вписване в регистър, който не съществува, и разрешение, което никой не издава; невярното твърдение за разрешение или одобрение от държавен орган е нелоялна търговска практика по чл. 68ж, т. 4 от Закона за защита на потребителите. Тоест изкушението на този сайт не е да преувеличи нещо свое — то е да препише чуждо. Затова тези думи ги няма тук.
Какво ползваме вместо това, и какво да питате
Ползваме думите, които ползва самият закон: официален превод, подписан от преводач; подписът се удостоверява от нотариус, когато чужд документ ще се ползва в България, и от министерството, когато български документ заминава в чужбина. Когато срещнете „заклет преводач“ другаде, три въпроса стигат: кой е човекът, който ще подпише; кой удостоверява подписа му; и ако се твърди регистър — кой точно, защото единственият публичен регистър на преводачи у нас е този на съдебните преводачи и се проверява за минута. А статутът, който в някои държави наистина съществува, се дава от съответната държава на поименно лице по нейния собствен ред — никой не може да си го присъди сам, и когато документът Ви иска точно него, го търсим там, а не тук.
И трите въпроса са безплатни. Ако получите име на човек и име на нотариус, знаете какво купувате; ако получите позоваване на регистър, попитайте кой точно — това е единственото твърдение в целия занаят, което всеки може да провери сам, преди да плати.
Другите девет
Един аргумент в десет части. Всяка е изречение, което този занаят продава, и по-простото нещо, което е вярно вместо него.
Изпратете ни документа
Снимка стига, за да се даде цена, и ще чуете къде е проблемът — ако има такъв — преди някой да е започнал работа, а не след това.