Колко всъщност е една стандартна страница

Страницата е 1800 знака с интервалите

Първото, което си струва да знаете за цената на един превод, е че единицата не е лист хартия. В този занаят една страница е 1800 знака с интервалите от изходния текст, и тази мярка съществува, защото времето се яде от текста, а не от оформлението му. Лист с четири реда по него и лист, изписан отгоре додолу, са една и съща хартия и не са и приблизително една и съща работа.

Значи, когато ценоразписът на този сайт каже „страница“, той има предвид 1800 знака с интервалите. Не лист с определен размер, не сканирано изображение, не екран. Полетата, големината на буквите, дали е печатано и от двете страни и дали органът нарича документа удостоверение или формуляр не менят нищо в сметката.

И интервалите се броят. Това е частта, която дразни хората, и обяснението ѝ е късо: интервалът е знак, който се набира, а мярката е на набрания текст. Тя не е измислена тук — това е конвенцията, по която се смята преводът, и точно затова си струва да я знаете, преди да звъннете където и да е.

Къде се чете числото

Ако документът Ви е дошъл като файл, не го броите на ръка. Числото го пише самият файл: текстовите редактори показват статистика на документа, а редът, който Ви трябва, е „Знаци (с интервалите)“. Ако имате само снимка на хартия, такова число няма и никога няма да има — тогава оценете и оценката се връща като диапазон точно заради това. Лентата се смята по горния си край.

Разделете това число на 1800 и закръглете нагоре. Започната страница е започната работа и никой в този занаят не продава четвъртинки — така се брои и в калкулатора на този сайт, и в ценоразписа до него.

Ако държите хартия, а не файл, работи и по-грубото: пребройте знаците в един пълен ред, пребройте колко реда са наистина пълни и умножете двете. Втора колона се брои отделно. Прибавете нещо за заглавията. Отговорът ще е в рамките на страница от истината за всичко, което не е цял том — а толкова е достатъчно за оценка.

Защо един лист е една страница, а друг лист е три

Акт за раждане обикновено е една страница в този смисъл, а често и по-малко от една. Повечето от отпечатаното по него е самият формуляр: наименованието на регистъра, полетата, текстът на удостоверяването. Попълненото са няколко имена, две-три дати и едно място. Има много за уцелване по този лист и няма кой знае колко за превеждане.

Листът от съдебен акт е другата крайност. Плътен текст от горния до долния край, малко заглавия, всеки ред действащ, а често и позовавания в бележки. Затова съдебни документи стоят в каталога с оценка десет страници, а решения за развод — с три страници, докато и двата документа се държат в една папка и приличат на едно и също нещо.

Точно затова числата до всеки вид документ на този сайт са наречени оценки всеки път, когато се появят. Те са там, за да може човек да предположи, преди да измери. Калкулаторът смята с Вашето число, не с нашето.

Частите, които не са текст и пак са работа

Официалният превод отчита всичко, което стои на листа, а голяма част от това не е текст: печати, релефни отпечатъци, подпис и отпечатано под него име, задраскан и парафиран ред, бележка, добавена отстрани години по-късно. Всичко това се описва на превода, на мястото, където стои, защото служителят, който държи двата листа един до друг, проверява точно това съответствие.

Затова обемът редовно излиза по-голям от очакваното при академични справки: НАЦИД иска в официалния превод да бъдат преведени и изрично описани всички печати, щемпели, марки, ръкописни текстове и удостоверителни отбелязвания, независимо на какъв език са изписани. Тоест към таблиците се прибавя и гърбът на листа, а той се вижда чак когато някой го обърне.

Оттам и документът, чийто брой листове казва най-малко за работата по него: един лист с малко думи по него и няколко печата — а приложението към него е другият документ. Думите са лесната половина; времето отива в честното описване на онова, което не е текст.

В обратната посока стои нечетливото. Дума, която не може да се прочете, се отбелязва като нечетлива на мястото, където стои. Не се отгатва по смисъл. Кантора, която Ви обещава, че ще възстанови избледнял печат, Ви казва, че ще го измисли.

Минималната поръчка и за какво е

Малките поръчки стигат минимум от 15 €. Причината не е закръгляне и не е наказание за това, че носите едно-единствено удостоверение: проверката, оформлението и декларацията отнемат същото време на една страница, колкото на три. Един кратък акт се чете, брои, превежда, чете повторно от втори човек и се подписва с име — и нито една от тези стъпки не става по-къса, защото документът е бил къс.

Практическото следствие си струва да се знае преди поръчката, а не след нея. Ако и без това сте близо до минимума, вторият документ по същата преписка почти винаги излиза по-евтин сега, отколкото следващия месец. И още едно, което спестява цяла втора поръчка — всеки следващ екземпляр е отделен и много по-евтин ред в ценоразписа. Подписан и подпечатан като първия. Струва си да поръчате един повече, отколкото смятате, че Ви трябва: институция, която задържи Вашия екземпляр, не го връща.

Къде страницата изобщо не е единицата

Всичко писмено на този сайт се смята на стандартната страница — договор, ръководство, съдебен акт и акт за раждане еднакво. Второ мерило няма и това е нарочно: каталог с две единици е каталог, в който две цени за един документ могат да се разминат, без някой да е сгрешил.

Единственото, което не е страница, е устният превод. консекутивен, на място се смята 45 € на час, с минимум два часа; по видеовръзка или телефон — 25 € на всеки започнати трийсет минути. Причината е, че там се купува времето на човек в стая или на линия, а не количество текст, и че минимумът на място е заради пътуването, а не заради часовника.

Ако не сте сигурни в кое от двете попада Вашето, ценоразписът изнася всичко на една страница, а калкулаторът задава четири до шест въпроса и показва сметката, а не само отговора.