Един празен лист, превит на дъга и изправен върху каменна плоча под твърда светлина

Границите, казани първо

Какво не обещаваме

Десет изречения, които ще срещнете рекламирани от преводачески фирми, цитирани с техните думи, и след всяко — какво е вярно в действителност и какво правим ние.

Десет страници, по една на всяко
Едно от тях спори срещу собствения ни интерес

Десет изречения, които този занаят продава, и какво е вярно вместо тях

Всяка карта цитира реклама, която ще срещнете по сайтове на преводачески фирми, с техните думи, и ѝ отговаря. Цитатът е чужд; отговорът е наш.

Преводаческата дейност в България не е лицензирана: лиценз за агенция няма, разрешителен режим няма и държавен регистър на преводаческите фирми няма. Отговорността за верността на един официален превод е лична — тя стои върху подписа на конкретен човек, а не върху лого. Това не е скандал, а причината подписът изобщо да значи нещо; оставя обаче занаята без документ, с който да се похвали, и с цял речник, който звучи като такъв документ.

Затова изреченията по-долу не са дребен шрифт. Те са частта от офертата, която обикновено се пропуска, и заедно отговарят на въпроса, с който човек наистина идва на гишето: не колко струва един превод, а кое от продаваното му е нужно. Половината от тях някога са били верни — имало е договори между министерството и преводачески фирми, имало е и списък на преводачите. После законът се смени под тях. Затова тук няма име на конкурент и няма твърдение, че някой лъже: невярно е изречението, а не човекът, който го е написал.

Едно от тях спори срещу собствения ни интерес и то е за машините. Машинният превод често е много добър, продаваме го с човешка редакция на около половин цена и той стои в ценоразписа със собствена страница. Истинската граница е далеч по-тясна от онази, която занаятът рекламира — и точно затова тя издържа.